Ценови фактори
Повечето настолни 3D принтери струват около 20 000 RMB, докато някои местно разработени продукти варират от 2000 до 20 000 RMB. Въпреки това, според дистрибуторите на 3D принтери, въпреки че произведените в страната 3D принтери са по-евтини, тяхното качество е трудно да се гарантира.
При настолните 3D принтери тяхното приложение е много ограничено, защото могат да отпечатват само пластмасови изделия. Освен това оперативните разходи на 3D принтерите остават високи за домашните потребители. Преди да отпечатате обект, трябва да разберете 3D моделирането, да конвертирате данните във формат, който 3D принтерът може да прочете, и след това да отпечатате.
Суровини
3D печатът не е много сложна технология. Разликата между него и обикновения печат е в материалите за печат.
Най-много печатни материали притежава израелската компания Object. Той вече може да използва 14 основни материала и да ги смесва, за да създаде 107 различни материала. Смесването и оцветяването на два материала вече е реалност. Разнообразието от тези материали обаче все още е много по-малко от материалите, които се срещат в света, в който живеем. Освен това цените на тези материали варират от няколкостотин RMB на килограм до около 40 000 RMB за най-скъпите.
Риск и цена
Точно както ядрените реакции могат да генерират електричество, но също така да причинят унищожение, технологията за 3D принтиране представи редица скрити опасения от самото си начало и нейното бъдещо развитие продължава да тревожи мнозина. Идеята за перфектно възпроизвеждане на всичко, за възможността да се произвежда всичко, което можете да си представите, звучи привлекателно, но също така безспорно е плашеща.
Парадоксът на 3D печат
3D принтирането създава обекти слой по слой. За да се постигне по-голяма детайлност, всеки слой трябва да е по-тънък; за да се увеличи скоростта на печат, дебелината на слоя трябва да се увеличи, което неизбежно оказва влияние върху прецизността и качеството на продукта. В сравнение с традиционното широкомащабно-промишлено производство, производството на продукти със същата прецизност не предлага разходно предимство, особено предвид времето и икономиите от мащаба.
Индустриални стандарти
21-ви век е свидетел на разпространение на производители на 3D принтери. Липсата на стандарти означава, че един и същ 3D модел, отпечатан от различни принтери, ще даде много различни резултати.
Освен това липсват стандарти за печатните материали. През 2012-2013 г. производителите на 3D принтери се стремят да продават свои собствени материали за печат на потребителите, за да осигурят стабилни приходи. Докато този подход е разбираем, като се има предвид, че обикновените принтери също следват този модел, непоследователните суровини, използвани от производителите на 3D принтери, се различават значително по форма и съдържание. Това затруднява доставчиците на материали да навлязат на пазара, което води до високи разходи за научноизследователска и развойна дейност и рискове при доставките, което възпрепятства формирането на цялостна индустриална верига.
Проблеми с процеса: Много хора може да си помислят, че 3D печатът е просто проектиране на модел на компютър, независимо от неговата сложност, и след това натискане на бутон за отпечатване на готов продукт. Това впечатление е невярно. Проектирането на модел, особено сложен, изисква задълбочени инженерни и структурни познания, щателни умения и корекции въз основа на специфични обстоятелства. Например, при печат с топене на пластмаса, без подходяща вътрешна опора в сложна част, отпечатаният резултат вероятно ще се деформира. Пост{5}}процесите на печат също обикновено са неизбежни. Медиите представят 3D принтирането като магически инструмент, който може да се използва веднага след отпечатването. В действителност обаче са необходими няколко процеса след -печат: шлайфане, синтероване, сглобяване и рязане, които обикновено включват значително количество ръчен труд.
